С венец от лозови листа,
с усмивка топла на лице
и с пълни кошници в ръце,
пристигаш в нашите места.
И всякой, беден и богат,
разтваря своите врати —
да влезеш, с божа благодат —
о есен златокоса, ти.
И идат пълните коля,
заскърцали по прашний път.
Над тях звездиците трептят,
като безбройни кандила…
И гледа Бог от своя свод,
и благославя всичко той:
труда и нощния покой,
и златния, обилен плод.
